Войната която спечелих.

Войната която загубих.

Домовете които ограбих.

Домовете по които въздишам.

Домовете които подпалих.

Ах, где сте сега!

Свистене победно

-самолетни крила.

Крясък сподавен

на сакати деца.

Тракат вериги

в тафни поля,

но плуг не ги следва

отпред са с дула!

Писък момински,

но не от шега.

Утробата вън е

не родила деца.

Трепереща,

потна ръка.

Държала до скоро

гаечен ключ,

женска ръка.

Стиска приклада,

потрепва при изстрел

отново

и пак,

отново

и пак.

Щурците скрибуцат

с цигулките свои.

Преди бой

и

след бой.

Но имали кой да ги чуе

след последна тръба за отбой?!

Маршова стъпка

сред фанфарната глъч.

“скръц” - от колички

такт – от бастун.

Тъжно припява баща,

или син.

Няма герои!

Ни преди, ни сега.

Само кошмари и сълзи

е всяка война.

Обратните думи

са просто ЛЪЖА.