Все тъй широко разтворен прозорец

допускащ свободно миризмата позната,

на комарната мрежа

и злака вечерен.

Шадравана изпразнен.

С ръждясало гърло.

Не помнешт вкуса на водата

отдавна.

Керемидите стари брадясали с мъх

Въздишат от жега копнеят с дъжда

да поспорят за миг.

Градината стара

където розата шипка прегръща.

Затаила е дъх пред въздишка,

после шум сред листата

от вятър крайбрежен.

Намусени облачни вежди...

На покрива спорът започна

А аз се унесох блажен.